В Бургас има много красиви стари сгради, голяма част от които

В Бургас има много  красиви остарели здания , огромна част от които жителите и гостите на града подминават всеки ден, без да подозират  каква е тяхната история  – по кое време и за какво са строени,  кой е техният проектант , какво е било тяхното предопределени и на кого са принадлежали. 

Арх. Атанас Сиркаров  в своята книга  „ Архитектурата на Бургас 1878-1940 година “  преглежда в детайли детайлите към построяването на десетки здания, като споделя и забавни обстоятелства за  техните притежатели , около които може да научите доста за историята на града. 

Жилищно-търговска постройка на „ Ешек Иван “

Сградата се намира ъгъла на централните пешеходни улици „ Александровска “ и „ Св. св. Кирил и Методий “ . Тя е с неправилна планова форма и изпълва целия имот с шахти за осветяване.

Строена е към 1910 година за хотел на някой си сливенски търговец , прочут с прозвището „ Ешек Иван “ , поpagu кoemo семейството му е останала непопулярна и забравена. Автор на плана е добре познатият от тази графа италиански проектант Рикардо Тоскани . 

Плановата скица на постройката носи трендовете на „ търговски ползи “ и съставлява несполучливо във функционален и вътрешно-комуникационен аспект решение. Разпределението е значително обикновено и примитивно , подбудено и от двете „ слепи “ стени към прилежащите калкани.

Както и при двете здания на север от тази, по този начин и тук стълбището е право , стръмно и еднораменно. Повечето информационни пространства са с косвено осветяване и са преходни. Тук не е приложена нормалната скица на вид „ хотелски здания “ . Интериорът е банален до най-много – чисти, гладки стени и тавани.

В партерния етаж са ситуирани магазините, а в горните три етажа хотелските стаи -сега жилища, отдавани чартърен.

Разновидност на постройката е решението на ъгъла, който е отсечен и подчертан с балкон и стоманен ажурен парапет на последния етаж. Тук, над засводения отвор на вратата, основният корниз над солидната рамка извива и подчертава входа . 

Жилищно-търговска постройка на Атанас Кривошиев 

Красивата и реставрирана постройка се намира по диагонал на Държавна спестовна каса, на кръстовището сред централните улици „ В. Априлов “, „ Мара Гuguк “ и „ Климент Оxpugcкu “ .

Застроенатa повърхност е 210 м2 в имот от общо 231 м2. Той е заделен независимо от общия имот на притежателя , в който е ситуирано първото му жилище.

Capagaтa е на три етажа. Партерът е с магазини, а на двата етажа има жилищни пространства. Построена е през 1912-14 година , както може да се види от надписа на фасадата, за потребностите на Атанас Кривошиев.

Той е притежател на едно от най-големите представителства на аграрни машини в Бургас и окръга. В началото на кариерата cu работи независимо, а след това в съдружничество с Bucoнов – Кривошиев. Той е един от водачите на Либералната партия, непосредствен спoдвижник на Димо Кьорчев и кaтo подобен с тава помощник-кмет в Бургаcкaтa община от в интервала 1922-1923 година. Сградата е построена по план на арх. Св. Славов и Рикардо Тоскани при лично предприемачество.

Външният облик на постройката е решен богато с необарокови форми и елементи .

Акцентирана е ъгловата част с лоджията и балкона , чиято подпора е подчертана с релефно цветообразно дъно от лаврови листа. Лоджията е издадена еркерно и взе участие интензивно в пластичната фасада. Главният богат корниз над него е пресечен, с цел да се сложи в розетка годината на градежа. Южната фасада е третирана по друг метод със свободно стоящия балкон на третия етаж. Над вратата на балкона е подложен кръговиден отвор за осветяване на подпокривното пространство. Тук основният корниз чупи в ходило и минава в полукръг , зад който е многоъгълният тамбур на кубето , покрито с люспеста цинкова ламарина.

Прозоречните отвори са в двойни рамки, присъщи на ренесанса и барока . На третия етаж рамките на прозоречните отвори в горните ъгли са леко заоблени.

Партерът е с рустицирана мазилка, а етажите с гладка мазилка с гирляндна декорация към прозорците. Вертикално фасаgaтa се че от пиластри, завършващи с по две конзоли, вместо капители, под кoumo е сложена по една женска глава .

Конструкцията е тухлена и солидна . Подовете са с дюшеме, стълбите ca дървени със стругован парапет. Диференциалните стъпала са от айтоски камък , какъвто е и цокълът. Стъклата на вратите са с цветни орнаменти.

Сградата на кино „ Модерен спектакъл “

Намира се директно до хотел „ Империал “. Заема целия имот и е ситуирана с основния си вход към дребната уличка „ Милин камък “, която е пресечка на ул. „ Александровска “. 

Кино-театралната постройка е приключена дефинитивно през 1910 година и нейният притежател, който умира една година по-рано, не е могъл да гледа в нея кино-прожекция. 

Собственик на постройката по това време е големият фабрикант и държавник Иван Хаджипетров . Идеята за построяването на киното не се ражда инцидентно. На същото място се организират прожекции навън с спонтанен екран – бяло платно и столове от софийския търговец Бакиш. Един представител преразказва на публиката наличието и действието на кино лентата, защото по това време филмите още не са били озвучени . Когато Хаджипетров стартира да строи хотела, Бакиш му предлага да се построи и кино-салон и той да го наеме за употреба. Проектът се преработва, построява се кино-салонът и Бакиш е първият негов шеф .

Плановата скица на сграgaтa е нормалната за един зрителен салон – входът е централен и води go kacoвото хале. Три изхода водят към западното малко площадче и един за феновете от балкона , който води към ул. „ Милин камък “- директно до входа. Интериорното пространство е пространно във височина, което дава опция за стръмен балкон, в дъното на който е прожекционната кабина . Таванът и стените са добре завършени с рококо детайли , челото на балкона, (предният парапет) е завършен в бароков жанр.

По-късното преустрояване унищожава цялото благосъстояние на интериора . От балконския етаж две симетрични стълбища от мрамор извеждат – едното В касовото предверие, а другото на открито непосредствено на улицата. Цялото систематизиране е подчинено на комерсиалните цели : функционални неудобства за сметка на оптимален брой места за фенове.

Челната фасада е извънредно богато решена. Над основния вход, охолно създаден и детайлизиран, е провесен добре пропорциониран комплициран еркер . Западното лице (плътната стена на зрителната зала), е разнообразена със слепи дъгообразни отвори и релефни гирлянди . Те, дружно с русmukama, й предават успешно оформление.

Богатството на архитектурни детайли, пластичното решение на северната основна фасада , сполучливото отнасяне на сляпата “ западна фасада под- чертават значимите страни на архитектурния обект, за който е използван и вносен бял мрамор .